Читалище Надежда във Велико Търново е ключово място, където са се случили множество ярки събития, дали насоката за развитието на съвременната българска държава. В неговата сграда заседават три Велики народни събрания: III ВНС от 1886 г., IV ВНС от 1893 г. и V ВНС от 1911 г. Във връзка със Съединението на България при петото Велико народно събрание на фасадата на Читалище Надежда се поставя девизът "Съединението прави силата", който стои и до днес. В тази сграда през 1887 г. Фердинанд полага клетва и става княз на българите. Като основен просветен, книжовен и духовен център, за търновчани Читалище Надежда е първоизточникът на оперетата, театъра (първото читалище в България с театрален салон), киното, музея, художествената галерия. То е основано на 8 юни 1869 г. по инициативата на търговеца Димитър х. Павли Иванов, който е от знатен търновски род и е натрупал богат опит като касиер на българското читалище в Цариград. Читалище Надежда е основано и първоначално се помещавало в църквата Св. Николай. През 1872 г. със заповед на турската власт, е прекратена официално дейността на читалището, но библиотеката към него се премества в дома на Христо х. Недялков и продължава да работи неофициално. След Освобождението на 16 декември 1979 г. Читалище Надежда отново отваря врати. Впоследствие е построена сградата, в която то се намира и досега. За нея последователно предоставят помощи княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов и княз Фердинанд Сакскобургготски. През 1973 г. сградата е обявена за национален паметник на културата. Тя се намира близо до Катедралата Св. Рожество Богородично в старинния център на Велико Търново. Гостите на града имат на разположение голям избор от къщи за гости, квартири, апартаменти, хостели и хотели до Читалище Надежда.