Църквата Св. Св. Константин и Елена, известна още като ''църквата с въртящите се колони'' е построена през 1872 г. от Уста Колю Фичето и е осветена на 7 октомври 1873 г. от първия български владика Иларион Макариополски. Намира се в старинната част на Велико Търново - на ул. ''Гурко'' срещу Самоводската чаршия. Църквата Св. Св. Константин и Елена е типичен представител на църквите, строени в периода на извоюване на независiмостта на българската църква. Този тип църкви са по-богато украсени, по-достолепни. Конкретно тази църква впечатлява с разнообразие от архитектурни форми и елементи. Църквата Св. Св. Константин и Елена има интересна история. Според свидетелства от 20-те и 30-те години на 19 век на това място се е издигал оригиналният храм, действал до 5 октомври 1873 г. Два дни по-късно е осветен новият храм. Църквата Св. Св. Константин и Елена е трикорабна базилика. От двете вътрешни страни на главния вход са поставени две въртящи се колони, които демонстрират устойчивостта и здравината на сградата. Вляво от входа в предверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци, сред които е и хаджи Минчо Хаджицачев. Тук е и паметникът на митрополит Панарет Рашев, направен от румънския скулптор Йон Джорджеско. На южната фасада на църквата по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи. От двете страни на входа има две гробници - на сина на майстор Колю Фичета и на борецът за църковна независимост и неговата съпруга. Иконите в църквата Св. Св. Константин и Елена във Велико Търново са изписани от школувания художник Николай Павлович, Папа Витан от тревненската школа и други майстори. Земетресението от 1913 г. изцяло разрушава храма, който е възстановен в началото на 20 век с името Св. Цар Борис. Започналата през 80-те години на 20 век реставрация е спряна. Църквата не е отворена за посетители. В този старинен квартал на Велико Търново са разположени множество къщи за гости, апартаменти, хостели и хотели до църквата Св. Св. Константин и Елена.